Y

Objects obtained in times of plenty feel too fragile to use now; one wonders if scarcity and necessity were not the same thing all along.

Домашните компоти: Средство за оцеляване през зимата или пример за разпространението на независими информационни единици.

В края на есента, под привидната флегматичност на сезона започва един интензивен процес на възпроизвеждане, който често остава скрит за невнимателния наблюдател... впрочем както и повечето процеси на възпроизвеждане, които имат тенденцията да се прикриват. Ако се разтърсим, обаче, като начало около нас, но с намерение да разширим постепенно изследвания район, ще се натъкнем на следите от този процес, както и на преките резултати от него. Първите места които трябва да се проверят са защитените от пряка слънчава светлина помещения - кухненските шкафове, мазетата, килерите а понякога и бараките (!) са отлични кандидати. Впрочем, обектът на търсенето може да е навсякъде, въпреки че самият той не притежава възможността да се придвижва автономно.

Преди да продължим е важно да се направи разграничение между процес и продуктът получен в резултат от него. За целите на това изследване процесът има по-голямо значение, но материалният му израз също може да даде полезна информация по пътя на обратната връзка. Та...кой всъщност привлича толкова нашето внимание тук? Това е плодовото чудо, тумбестата икона на българския бит...компотът. Без да претендирам за изчерпателност, ще се опитам да дам определение за компот, със забележката, че никой досега не успявал да дефинира това понятие задоволително в контекста на българската социална среда. Компотът се състои от три основни части, като тази му същност го издига до статуса на религиознен символ в някои кътчета на нашата страна. На първо място това е класическият буркан от половин литър, който с неподражаемия си дизайн и приличен капацитет просто няма конкуренция в стъкларската индустрия. Някои домакини предпочитат да използват трилитровата версия, но както ще се убедим по-късно тя е екологично нестабилна. На второ място трябва да споменем капачката. Обикновено в домашни условия, които са единствените интересни за нас, използваните капачки са със здравината на пергамент, купени от някой квартален птичи пазар. Често качеството на капачките се пренебрегва за сметка на тяхната цена, което води до сериозни последствия за щастливците опитали крайния продукт. Третият компонент са плодовете, които поклащайки се феерично в своята захаросана околоплодна течност, предствляват единственото ценно нещо в един компот. Те, за разлика от капачките и бурканите, претърпяват важна трансформация във времето, и поради това трябва да се разглеждат в четири измерения.

След като изяснихме най-общо какво предствлява продуктът, може да се обърнем към най-значимия за изследването проблем; каква е причината за зараждането на процеса водещ до създаването на домашни компоти, и защо той се е наложил така осезаемо. Складирането на храна с цел преживяване на зимните месеци е механизъм за оцеляване, който вероятно се е зародил още в началото на еволюционната история на нашия вид. Имайки предвид сегашното развитие на обществото, трябва да се запитаме дали наистина тази практика, извършвана в домашни условия, продължава да има жизненоважно значение. Разбира се, че не...всъщност индустриалното производство на консервирани храни е доста по-ефикасно спрямо разход на енергия и продуктивност. Въпреки това правенето на компоти вкъщи продължава упорито, и отказва да изчезне от ежедневието на българина. То е част от по-големия процес на запасяване, който включва такива сакрални дейности като правенето на ракия и кисело зеле, или слагането в буркани на всевъзможни продукти с растителен и животински произход.

Моторът движещ целия този панаир е съставен от информационни единици проникнали в съзнанието на индивида. Информационните единици нямат материален израз и постъпват в тялото по сетивен път, като се складират под формата на мембранни потенциали и електрически импулси в мозъка. Всяка дейност (в случая консервирането на храни) се провокира от определен набор от тези единици които формират малка екосистема. Постъпващата по този начин информация се подчинява на същите закони на конкуренция и адаптация играещи роля при еволюцията на видовете. Поведението на всеки индивид, по тази логика, се определя до голяма степен от типа на сензорната информация приета от тялото и специфичния характер на връзките създаващи се в нервната система под нейно влияние. Това е един от начините чрез който средата слага своя отпечатък върху организмите, като им позволява до известна степен да изградят адекватни поведенчески навици спрямо обстановката в която се намират. Във всяка глава съжителстват своеобразни съобщества от мемове (термин въведен от Р. Докинс за обсъжданите тук дискретни информационни единици) реагиращи различно спрямо постъпващите отвън стимули. Така един и същ контекст може да се интерпретира по противоположен начин от два индивида поради нееднаквите популации от мемове които притежават.

Отделните независими единици са в конфликт помежду си за екологичното пространство достъпно в рамките на една популация. Те търсят средства за разпространение на свои копия, като карат телата в които се намират да се държат по такъв начин, който би осигурил по-ефективното им размножаване...

следва продължение....

New date for the post: 16.12.2009

Great white

I just love your big, black eyes, darling.

Kampf

The inertia of obscured usefulness will help you blend in with your uneventful reality.

Sea

След две седмици безсмислени разговори, тя изведнъж каза нещо интересно за себе си. Мисълта се отрони като скъсана огърлица и аз започнах веднага да събирам перлите от пода. Ставаше въпрос за чувство, което не и даваше покой от дълго време, нещо оставено без надзор, нещо което можеше да пробие дупка в душата ти с размер на сребърен долар. Тя говореше за емоциите си като за деца, непослушни, но лесно контролируеми в края на краищата. Едно от тях, обаче я плашеше страшно много. Тя се закле, че би удавила веднага малкия мръсник в някой кладенец, стига да имаше възможност. Би го накарала да се гърчи от болка, би натикала уродливата му главица под водата без да трепне. Затова прекара тези дни с мен, опитваше се да го намери, вече го знам. Повечето време обикаляхме празните плажове без почти да си проговорим. Когато подхващах разговор, обикновено се стараех да не засягам важни теми които биха я разтревожили...

Something in the way

Той седеше сам, мрачните мисли го бяха настигнали дори в тази дупка и сега като лениви мухи кръжаха наоколо. Хората не съществуваха осезаемо, само присъстваха. Той беше шибана комета на път към слънцето и нямаше да позволи някоя малка планета да го придърпа незабелязано. Всичката помия която напираше отвътре се изливаше на тънки струйки от жестовете му, от начина по който си поръчваше поредната бутилка, от погледа му който търсеше съчувствие у непознатите на бара. Прекараните кошмарни нощи се прожектираха отново в главата му като избледнели, трептящи образи. Безброй потиснати спомени се събираха под небцето и горчаха като отрова. Не беше сигурен дали щастието е чувство което може да разбере, но беше убеден, че не е успял да намери красивата страна на болката.

No I don't have a gun

When you are being shot at, your body feels like cotton, or a bag of water, the softest and most vulnerable thing there is. The moments of confidence and false sense of security come later, after you have survived. This is the time when you are doing the shooting.

EAT ME

По молба на Миленов, ще пиша на български, мисля че той се съмняваше дали ще звучи толкова добре.:)

Виждали ли сте наистина гладен човек да яде снадвич? Целият процес протича доста загадъчно и понякога може да прерастне в истинска борба. Храната обикновено няма способност да се движи, но в устата на човек добива странна игривост, особено ако кашкавалът е в изобилие. Понякога непредубедият наблюдател на този ритуал може дори да се заблуди, че сандвичът взима превес и започва да се реазстила по лицето на своято жертва, пускайки пипала от кетчуп и майонеза. Затова се препоръчва да не се прибързва със заключенията, а да се изчака известно време, за да се установи накъде ще наклонят везните. Моят опит, както и този на други колеги, показва, че в 99% от случаите сандвичът бива изяден. Истински научен интерес предизвикват случаите, които се вместват в оставащия един процент. При тях, някак ненадейно потъпревшо се оказва лицето Х (известно още като консуматор тип Х). Ако срещата на лицето Х (притежаващо характерни социално-демографски характеристики) с неговата закуска, завърши фатално, то тогава, най-често се говори за синдрома на лакомото копеле. Разбира се, трябва да се отбележи, че някои от смъртните случаи са причинени от чиста небрежност, но не се категоризират като такива, поради неясността каква е причината тя да бъде предизвикана.

F1

A private conversation recorded after the final grand prix of the 2008 Formula one season.

The participants are Felipe Massa (who just lost the World Championship title) and the Toyota driver Timo Glock. We apologize in advance for the explicit nature of the material.

FM: Why did you do it, Timo? Why did you let monkey boy win the title?
TG: I am telling you for the last time Felipe, my tires were all gone by the last lap, and I could not keep pace with the McLarens.
FM: I don't believe a single word, you nazi piece of shit. How much did Ron pay you? You know, you could have asked us before doing something stupid like that. We care for our people, look at Luca Badoer, his been testing for us in the past ten years, and now he has a beautiful house near Maranello. He's got the reflexes of a crippled horse, but we still keep him, this is Italy . We have a word for people like you in Brazil, but I would not say it, because I'll offend my mother.
TG: I am really sorry, for what happend, Felipe, but that's the nature of our sport.
FM: You better be sorry, because you are a sinner, my boy.

W

Today I saw three blind people going out on a walk, two boys and a girl. ....holding each other, slowly making their way through the crowd. Were they enjoying the weather, well, who knows.

Well:)

Some interactions are very intimate, like for example, the close contact between the toilet and your naked ass. It is a moment of supreme intensity, starting rather unpleasantly when the cold surface touches your warm soft skin..but after that comes the moment of truth ...sweet deliverance. You look up, I say to yourself -Oh, Jesus, that was really great, thank you!!:))) Then you can go refreshed to work or do other shitty stuff, until the next morning. Ain't life just grand?

Ocean

It was something inside me. It came in with the air I breathe, it was the smell that made me remember, it crept into my mind with light that entered through my eyes. Then it began to ask questions and I grew doubtful about the state of the things surrounding myself. I was not sure anymore if the degradation was real, or just the effect of this thing. It began to torment me with his insane thoughts ..do you prefer to cut your own hand or should I do it...do you know where I came from...have you got any idea how your eyeballs taste..........Because I know allllll the answers, and they narrow down to only one thing. The ocean! This is where I came from, and this is the place you came from. It is a huge magnet for insanity and desperation. It was pulling people towards its shores as far back as I can remember. Just stay with me a little while and I'll show you how to go back to the ocean, then everything will be really cool.

J

What happened?
I'll tell you what happened, buddy. You can start crying now, because it's all over. Her tiny heart just gave up.

;)

"She's only been five months late, even though we haven't had sex for a week
A meal a day, a meal, I say" (Nirvana: Gallons Of Rubbing Alcohol Flow Through The Strip:))))

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Well, I've been thinking about the "garbage ecosystem" and here is one brief episode from it, the rest is still a little blurred right now, but it is taking shape.

A dog licking its lips under the table, expecting something to drop from above, hopefully something worth eating. This is the main biological interaction occurring in the garbage environment. A passive generalist like the ordinary dog has chosen a stable strategy of minimum risk for itself, the cost is that it cannot expect to feed regularly. Other dogs have chosen a more aggressive approach by exploring as many potential food sources as they can find, with the added risk of taking, from time to time, an active role in the gathering of food, occasionally even stealing.

Time

Before it was easy to sleep, now I cannot really grasp the mood of this time, it is erased completely. All that's left are scraps of memories. And I am not wiser, just numb and scared to feel again. There is a strange sensation that nothing is moving around and the screams in your head come out like gentle whispers. Can you just ...make this go away quickly, just to go away...now.

P.S. I meant to write about the ecosystems developing around garbage left on the street, but it will have to wait for a little while:))

One friend claimed: 'He had been holed up in Brooklyn for two years and when he was single, he let loose. He was going out much more than he used to'.

You just keep wearing that mask until it becomes your face, dear boy.

Mulholland Drive

На снимката: Наоми Уотс (Mulholland Drive) няколко години преди да бъде отвлечена от Кинг Конг


Its back to Mulholland Drive once again, dark and mysterious period from my past.

Priceless advice

Очите бяха плашещи. Ще ти изям жив, казваха те, ще висиш между зъбите ми дълго след като съм забравил, че си съществувал. След това ще изям децата ти едно по едно, докато те извръщат глави към мен за помощ. Защо го правя, не знам, никой няма да разбере... но повярвай ми, за миг това ще бъде моето падение а ти ще си звезда.

+1

Мислех да напиша нещо по-прикрито, но реших да съм искрен.
Чувствам се предаден от всички, хората са егоисти по природа, но поне не могат да ме смачкат както правеха преди, надявам се да е така. Трябва да стисна зъби и да се измъкна от това блато, а има неща за които ме е страх дори да си помисля, че са възможни (музика за гей сватби:)) . Кой би си помислил, че има толкова стаена злоба и завист. .ако никой не криеше емоциите си това общество ще рухне, хаос.
Прекарвам по 1-2 часа почти всеки ден в кафето на "Шипка" (защото е по-интересно отколкото да слушаш тъпите разговори на студентите в кафето на Университета) и там идват доста отчаяни хора, главно ''творци". Повечето са изгубени и се опитват някак да оправдаят грешките си, да намерят смисъл в живота си досега. Някои ги избива на политика, други разказват как те са толкова добри а пък все лоши неща им се случват (no shit or I shit you not), но това което се забелязва е, че тези хора са напълно унищожени отвътре по някаква странна причина. Сякаш всичко важно за тях вече се е случило и сега те могат само да се самоанализират, но без възможност да променят абсолютно нищо към по-добро. Средата им е разказала играта, ако мога да си послужа с моят превъзходен френски.

(Знам , че не съм предаден, просто се чувствам така).

One

Mразя U2, но тези бизони тичат ли тичат.

Movie review

You were a paleontologist once ..... an epic tale based on a true story.

He was a young paleontologist who studied the ecology of the Permian benthic communities, but fate moved in and changed his life forever. He was lured by the money of the big oil companies and abandoned his only love to become a geologist. Many years of success followed, many hurdles overcomed, but something wasn't right, something was calling him back to the same shores where he spent endless hours searching for fossils. Maybe someone can convice him to take up his hammer, and go into the field for one last time.

Coming soon...

Hoooly mackerel:))

Противно на повечето , аз мисля че тази отлюспена боя която наричаме ежедневие таи скрита красота, която веднъж разкрила своите прелести пред индивида може да го  обогати емоционално, също както и да го постави в доста особени ситуации.

Може би, преувеличавам но ...все пак. ..под леглото понякога се случват по-интересни неща отколкото върху него.