сряда, 25 март 2009 г.

Well:)

Some interactions are very intimate, like for example, the close contact between the toilet and your naked ass. It is a moment of supreme intensity, starting rather unpleasantly when the cold surface touches your warm soft skin..but after that comes the moment of truth ...sweet deliverance. You look up, I say to yourself -Oh, Jesus, that was really great, thank you!!:))) Then you can go refreshed to work or do other shitty stuff, until the next morning. Ain't life just grand?

вторник, 24 март 2009 г.

Ocean

It was something inside me. It came in with the air I breathe, it was the smell that made me remember, it crept into my mind with light that entered through my eyes. Then it began to ask questions and I grew doubtful about the state of the things surrounding myself. I was not sure anymore if the degradation was real, or just the effect of this thing. It began to torment me with his insane thoughts ..do you prefer to cut your own hand or should I do it...do you know where I came from...have you got any idea how your eyeballs taste..........Because I know allllll the answers, and they narrow down to only one thing. The ocean! This is where I came from, and this is the place you came from. It is a huge magnet for insanity and desperation. It was pulling people towards its shores as far back as I can remember. Just stay with me a little while and I'll show you how to go back to the ocean, then everything will be really cool.

неделя, 22 март 2009 г.

J

What happened?
I'll tell you what happened, buddy. You can start crying now, because it's all over. Her tiny heart just gave up.

неделя, 15 март 2009 г.

;)

"She's only been five months late, even though we haven't had sex for a week
A meal a day, a meal, I say" (Nirvana: Gallons Of Rubbing Alcohol Flow Through The Strip:))))

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Well, I've been thinking about the "garbage ecosystem" and here is one brief episode from it, the rest is still a little blurred right now, but it is taking shape.

A dog licking its lips under the table, expecting something to drop from above, hopefully something worth eating. This is the main biological interaction occurring in the garbage environment. A passive generalist like the ordinary dog has chosen a stable strategy of minimum risk for itself, the cost is that it cannot expect to feed regularly. Other dogs have chosen a more aggressive approach by exploring as many potential food sources as they can find, with the added risk of taking, from time to time, an active role in the gathering of food, occasionally even stealing.

петък, 13 март 2009 г.

Time

Before it was easy to sleep, now I cannot really grasp the mood of this time, it is erased completely. All that's left are scraps of memories. And I am not wiser, just numb and scared to feel again. There is a strange sensation that nothing is moving around and the screams in your head come out like gentle whispers. Can you just ...make this go away quickly, just to go away...now.

P.S. I meant to write about the ecosystems developing around garbage left on the street, but it will have to wait for a little while:))

сряда, 11 март 2009 г.

неделя, 8 март 2009 г.

Mulholland Drive












На снимката: Наоми Уотс (Mulholland Drive) няколко години преди да бъде отвлечена от Кинг Конг


Its back to Mulholland Drive once again, dark and mysterious period from my past.

събота, 7 март 2009 г.

Priceless advice

Очите бяха плашещи. Ще ти изям жив, казваха те, ще висиш между зъбите ми дълго след като съм забравил, че си съществувал. След това ще изям децата ти едно по едно, докато те извръщат глави към мен за помощ. Защо го правя, не знам, никой няма да разбере... но повярвай ми, за миг това ще бъде моето падение а ти ще си звезда.

четвъртък, 5 март 2009 г.

+1

Мислех да напиша нещо по-прикрито, но реших да съм искрен.
Чувствам се предаден от всички, хората са егоисти по природа, но поне не могат да ме смачкат както правеха преди, надявам се да е така. Трябва да стисна зъби и да се измъкна от това блато, а има неща за които ме е страх дори да си помисля, че са възможни (музика за гей сватби:)) . Кой би си помислил, че има толкова стаена злоба и завист. .ако никой не криеше емоциите си това общество ще рухне, хаос.
Прекарвам по 1-2 часа почти всеки ден в кафето на "Шипка" (защото е по-интересно отколкото да слушаш тъпите разговори на студентите в кафето на Университета) и там идват доста отчаяни хора, главно ''творци". Повечето са изгубени и се опитват някак да оправдаят грешките си, да намерят смисъл в живота си досега. Някои ги избива на политика, други разказват как те са толкова добри а пък все лоши неща им се случват (no shit or I shit you not), но това което се забелязва е, че тези хора са напълно унищожени отвътре по някаква странна причина. Сякаш всичко важно за тях вече се е случило и сега те могат само да се самоанализират, но без възможност да променят абсолютно нищо към по-добро. Средата им е разказала играта, ако мога да си послужа с моят превъзходен френски.

(Знам , че не съм предаден, просто се чувствам така).

сряда, 4 март 2009 г.

One

Mразя U2, но тези бизони тичат ли тичат.