Един милион години. Какво ли е да живееш толкова дълго, само ти, никой друг, иначе няма смисъл. Да можеш поне малко да усетиш големите промени, да откриеш и другите цикли освен смяната на сезоните. Всичко би трябвало да ти омръзне в едни момемент и точно тогава може да дойде интересното и новото, знам ли. Сигурно просто ще си теглиш куршума след 100 години знаейки какво те чака. Страшно е донякъде, в един момент се стига до извода , че няма достатъчно време в един живот за да обхване и една малка част от реалността. А на теб ти е интересно, не искаш играта да свършва, не че те е страх да умреш, просто ти е интересно, като на филм. Никак не е интересно да умреш, ама никак, един вид въплъщение на скуката.
Има нещо перверзно и вулгарно в този процес който ни създава и преди още да сме разбрали къде се намираме ни смила. Завесата се вдига леко , който видял нещо видял, който не, може да си го измисли, не че има разлика.
На ново място :)
Преди 8 години
