+1

Мислех да напиша нещо по-прикрито, но реших да съм искрен.
Чувствам се предаден от всички, хората са егоисти по природа, но поне не могат да ме смачкат както правеха преди, надявам се да е така. Трябва да стисна зъби и да се измъкна от това блато, а има неща за които ме е страх дори да си помисля, че са възможни (музика за гей сватби:)) . Кой би си помислил, че има толкова стаена злоба и завист. .ако никой не криеше емоциите си това общество ще рухне, хаос.
Прекарвам по 1-2 часа почти всеки ден в кафето на "Шипка" (защото е по-интересно отколкото да слушаш тъпите разговори на студентите в кафето на Университета) и там идват доста отчаяни хора, главно ''творци". Повечето са изгубени и се опитват някак да оправдаят грешките си, да намерят смисъл в живота си досега. Някои ги избива на политика, други разказват как те са толкова добри а пък все лоши неща им се случват (no shit or I shit you not), но това което се забелязва е, че тези хора са напълно унищожени отвътре по някаква странна причина. Сякаш всичко важно за тях вече се е случило и сега те могат само да се самоанализират, но без възможност да променят абсолютно нищо към по-добро. Средата им е разказала играта, ако мога да си послужа с моят превъзходен френски.

(Знам , че не съм предаден, просто се чувствам така).