Домашните компоти: Средство за оцеляване през зимата или пример за разпространението на независими информационни единици.

В края на есента, под привидната флегматичност на сезона започва един интензивен процес на възпроизвеждане, който често остава скрит за невнимателния наблюдател... впрочем както и повечето процеси на възпроизвеждане, които имат тенденцията да се прикриват. Ако се разтърсим, обаче, като начало около нас, но с намерение да разширим постепенно изследвания район, ще се натъкнем на следите от този процес, както и на преките резултати от него. Първите места които трябва да се проверят са защитените от пряка слънчава светлина помещения - кухненските шкафове, мазетата, килерите а понякога и бараките (!) са отлични кандидати. Впрочем, обектът на търсенето може да е навсякъде, въпреки че самият той не притежава възможността да се придвижва автономно.

Преди да продължим е важно да се направи разграничение между процес и продуктът получен в резултат от него. За целите на това изследване процесът има по-голямо значение, но материалният му израз също може да даде полезна информация по пътя на обратната връзка. Та...кой всъщност привлича толкова нашето внимание тук? Това е плодовото чудо, тумбестата икона на българския бит...компотът. Без да претендирам за изчерпателност, ще се опитам да дам определение за компот, със забележката, че никой досега не успявал да дефинира това понятие задоволително в контекста на българската социална среда. Компотът се състои от три основни части, като тази му същност го издига до статуса на религиознен символ в някои кътчета на нашата страна. На първо място това е класическият буркан от половин литър, който с неподражаемия си дизайн и приличен капацитет просто няма конкуренция в стъкларската индустрия. Някои домакини предпочитат да използват трилитровата версия, но както ще се убедим по-късно тя е екологично нестабилна. На второ място трябва да споменем капачката. Обикновено в домашни условия, които са единствените интересни за нас, използваните капачки са със здравината на пергамент, купени от някой квартален птичи пазар. Често качеството на капачките се пренебрегва за сметка на тяхната цена, което води до сериозни последствия за щастливците опитали крайния продукт. Третият компонент са плодовете, които поклащайки се феерично в своята захаросана околоплодна течност, предствляват единственото ценно нещо в един компот. Те, за разлика от капачките и бурканите, претърпяват важна трансформация във времето, и поради това трябва да се разглеждат в четири измерения.

След като изяснихме най-общо какво предствлява продуктът, може да се обърнем към най-значимия за изследването проблем; каква е причината за зараждането на процеса водещ до създаването на домашни компоти, и защо той се е наложил така осезаемо. Складирането на храна с цел преживяване на зимните месеци е механизъм за оцеляване, който вероятно се е зародил още в началото на еволюционната история на нашия вид. Имайки предвид сегашното развитие на обществото, трябва да се запитаме дали наистина тази практика, извършвана в домашни условия, продължава да има жизненоважно значение. Разбира се, че не...всъщност индустриалното производство на консервирани храни е доста по-ефикасно спрямо разход на енергия и продуктивност. Въпреки това правенето на компоти вкъщи продължава упорито, и отказва да изчезне от ежедневието на българина. То е част от по-големия процес на запасяване, който включва такива сакрални дейности като правенето на ракия и кисело зеле, или слагането в буркани на всевъзможни продукти с растителен и животински произход.

Моторът движещ целия този панаир е съставен от информационни единици проникнали в съзнанието на индивида. Информационните единици нямат материален израз и постъпват в тялото по сетивен път, като се складират под формата на мембранни потенциали и електрически импулси в мозъка. Всяка дейност (в случая консервирането на храни) се провокира от определен набор от тези единици които формират малка екосистема. Постъпващата по този начин информация се подчинява на същите закони на конкуренция и адаптация играещи роля при еволюцията на видовете. Поведението на всеки индивид, по тази логика, се определя до голяма степен от типа на сензорната информация приета от тялото и специфичния характер на връзките създаващи се в нервната система под нейно влияние. Това е един от начините чрез който средата слага своя отпечатък върху организмите, като им позволява до известна степен да изградят адекватни поведенчески навици спрямо обстановката в която се намират. Във всяка глава съжителстват своеобразни съобщества от мемове (термин въведен от Р. Докинс за обсъжданите тук дискретни информационни единици) реагиращи различно спрямо постъпващите отвън стимули. Така един и същ контекст може да се интерпретира по противоположен начин от два индивида поради нееднаквите популации от мемове които притежават.

Отделните независими единици са в конфликт помежду си за екологичното пространство достъпно в рамките на една популация. Те търсят средства за разпространение на свои копия, като карат телата в които се намират да се държат по такъв начин, който би осигурил по-ефективното им размножаване...

следва продължение....