30 ноември 2009, понеделник

New date for the post: 16.12.2009


21 ноември 2009, събота

10 септември 2009, четвъртък

Great white


I just love your big, black eyes, darling.

08 септември 2009, вторник

Kampf


The inertia of obscured usefulness will help you blend in with your uneventful reality.

14 юли 2009, вторник

Sea

След две седмици безсмислени разговори, тя изведнъж каза нещо интересно за себе си. Мисълта се отрони като скъсана огърлица и аз започнах веднага да събирам перлите от пода. Ставаше въпрос за чувство, което не и даваше покой от дълго време, нещо оставено без надзор, нещо което можеше да пробие дупка в душата ти с размер на сребърен долар. Тя говореше за емоциите си като за деца, непослушни, но лесно контролируеми в края на краищата. Едно от тях, обаче я плашеше страшно много. Тя се закле, че би удавила веднага малкия мръсник в някой кладенец, стига да имаше възможност. Би го накарала да се гърчи от болка, би натикала уродливата му главица под водата без да трепне. Затова прекара тези дни с мен, опитваше се да го намери, вече го знам. Повечето време обикаляхме празните плажове без почти да си проговорим. Когато подхващах разговор, обикновено се стараех да не засягам важни теми които биха я разтревожили...

07 май 2009, четвъртък

Something in the way

Той седеше сам, мрачните мисли го бяха настигнали дори в тази дупка и сега като лениви мухи кръжаха наоколо. Хората не съществуваха осезаемо, само присъстваха. Той беше шибана комета на път към слънцето и нямаше да позволи някоя малка планета да го придърпа незабелязано. Всичката помия която напираше отвътре се изливаше на тънки струйки от жестовете му, от начина по който си поръчваше поредната бутилка, от погледа му който търсеше съчувствие у непознатите на бара. Прекараните кошмарни нощи се прожектираха отново в главата му като избледнели, трептящи образи. Безброй потиснати спомени се събираха под небцето и горчаха като отрова. Не беше сигурен дали щастието е чувство което може да разбере, но беше убеден, че не е успял да намери красивата страна на болката.

11 април 2009, събота

No I don't have a gun

When you are being shot at, your body feels like cotton, or a bag of water, the softest and most vulnerable thing there is. The moments of confidence and false sense of security come later, after you have survived. This is the time when you are doing the shooting.