Гълъби

Колкото и да са добри музикалните инструменти само човешкият глас има индивидуалност. Би могло да се каже , че когато хората свирят на даден инсртумент, те все пак му придават доза индивидуалност , да, но все пак гласът е ненадминат.
Днес един гълъб обикаляше около мен. До краката ми имаше разпиляни от тези, хм ...не знам как се казват ...ами, бисквити във формата на риби (чудя се кой ги измисля тези неща, или по-скоро как). Та, седя аз неподвижен за да видя дали ще се приближи...той започва да описва полукръгове около мен без да скъсява разстоянието, още не е уверен явно. Продължавам да не мърдам, казвам си, ще му дам малко време да свикне със ситуацията. Аз се стремя да изглеждам като пън, но сигурно гълъбът може да направи разликата. В един момент се заковава и ме поглежда, е не точно понеже очите му гледат настрани, но схващате ситуацията. Точно тук започва да става интересно...той става все по-смел, приближава се. Целият този увод беше просто за да се влезе в обстановката. Това което наистина искам да кажа е следното. Цялото поведение на гълъбът сякаш се подчинява на компютърна програма, така че не е правилно да се говори че е станал по-смел. Би било интересно да се допусне следното. Поведението му се ръководи от поредица от команди. В даденият случай се изисква също и известна доза моделиране или симулиране на ситуацията, т.е. преценяване на рисковете. Когато рискът е оправдан се включва друга програма от защитни механизми, нещо като шалтери които се изключват при всяка крачка към целта (храната). След като се приближава и отдръпва няколко пъти без реакция от моя страна, значи статистически шанса да не мръдна още един път е доста голям. Сега, разбира се, гълъбът не знае че си има работа с Homo sapiens от който всичко може да се очаква, но спрямо повечето видове подобно поведение би свършило работа.