съмнение

Хм, лъжи, повечето от нещата които ще чуете за себе си са лъжи. Критики също. Опасно е да се оглеждаш в очите на другите, даже самокритиката е начин на подражание. Ако пък си живееш сам без чужди индивиди наоколо които да ти служат като мерни единици, тогава ти би бил доста по-доволен от себе си. Така нещата ще се правят само по твоят начин, не защото е най-добрият а понеже друг няма.Но в днешният пренаселен свят просто има прекалено много модели за сравнение. Това налага непрекъснат стремеж към усъвършенстване, хипертрофирало чувство за изява и мегаломания, един самокатализиращ се процес.
....пита ли някой червейчето откъде е изпълзяло и какво е яло?

капки

Удължаването на живота е само привидно, разбира се то е факт когато се вземат предвид абсолютните стойности, но погледнато субективно от страна на идивида започва да изглежда повече от съмнително. Ние живеем два пъти по-дълго отколкото в миналото, но едва ли усещаме това допълнително време. Мозъкът има изявена пристрастност при измерване на времето. Колкото повече неща ни се случват толкова повече времето се разтяга, тук решаващо също е и какво ни се случва. Един съвременен човек откъснал се от средата и стимулите които са го създали, доста често страда от липса на силни емоции. Повечето хора не се страхуват за живота си всеки ден, а времето може да тече страшно бавно когато си сам през нощта в гората и чакаш с нетърпение утрото. Какво пък да кажем за разликата между това да гледаш филм някъде на топло, вместо да си навън под дъжда и с очакване да отправяш поглед към небето. Когато си мокър и ти е студено всяка секунда си тежи на мястото.

черно

Черните дрехи са нещо хубаво. Карат те да се чувстваш, че сякаш са те изрязали от тъканта на пространството и на твое място е останала дупка.

форми

Всички машини се строят на части които след това се сглобяват. Но как се "построяват" телата, ами ...те приличат на машините на хората, особено на тези машини които се движат, при тях има изразена полярност. Например, превозните средства имат ясно изразен преден и заден край, не случайно повечето хора асоциират фаровете с очи. Разликата е , че многоклетъчните тела се образуват само от една част, една клетка. Еквивалентът би бил , от една микроскопична метална частица при подаване на постоянно електичество и още метал(примерно), от само себе си да се получи BMW (пак примерно). Процесът на ембрионалното развитие удивлява със своята сложност. Как една клетка дава началото на милярди които имат характерна морфология, физиология и място в тялото. Как този спектакъл се координира, как така на сцената се появяват все нови и нови актьори всеки от които никога не забравя репликите си и никога не пропуска да застане на точното място в определен момент?Дали цялата информация за направата на едно тяло идва предимно от гените, или пък съществена роля играят и позициите на клетките една спрямо друга, т.е, тяхната пространствена ориентация. Със сигурност и двата процеса са важни, но каква е ролята на градиентите, и самоорганизацията на формите, дали те не отнемат малко от информационната тежест която се струпва върху ДНК.
Многоклетъчните животни използват едни и същи метаболитни пътища за набавяне на енергия, разликата е само в начина по-който си осигуряват храната от която извличат тази енергия. Всичките тези хоботи, езици, клюнове, зъби, копита, нокти, хранопроводи, стомаси(само някои от по- известните) са просто различни начини за доставяне и раздробяване на храната.Интересното е , че метаболитният път за доставяне на енергия се е запазил непроменен а само начините за набавяне на храна еволюират. Защо??? Защо растенията не се движат или нямат очи, не би ли им помогнало да търсят по-добри условия вместо да стоят сравнително пасивно?? И как точно се чувства едно дърво, при положение, че няма нервна система?Ами бактериите в нашите черва, каква е тяхната представа за света?

дефекти

Ах, пак за хората. Има някакъв стремеж да са различни, почти болезнено изглежда отстрани. Нашият вид е предразположен да се обособява, да образува малки групички, затворени общества. Явно евлюцията е вървяла към засилването на външните различия, индивидите от различличните поплулации не само не са се размножавали много помежду си но, може би, преднамерено са се изолирали. Значимите различия във външните характеристики са удобен начин да разпознаеш своите от чуждите на сравнително големи разстояния. Друг е въпросът защо е необходимо това обособяване. Може би по-развитият разум предразполага към съзнателен егоизъм и нетърпимост. И тук стигаме до дрехите...Сградите и дрехите са долу- горе сходни. Целта им е да предпазят тялото от неблагоприятните външни условия. Сградите са по-ефективни, но пък не особено подвижни, виж дрехите са друго нещо. Те имат особен ефект върху индивида. В един момент се превръщат в част от неговото тяло. Едно е да имаш вечно растяща коса(все пак прическите могат да се сменят сравнително рядко), друго е да си с различни дрехи всеки ден. Такива метаморфози са явно по вкуса на добрият, стар Homo. Между другото, хората изглеждат доста по-еднакви когато са голи, понеже когато е облечен всеки поне и малко се стреми да е различен. Постоянното носене на дрехи стимулира най-силно развитото сетиво у нас, зрението. Така облеченото състояние изглежда някак по-нормално отколкото голото тяло.
Интересно ми стана докато гледах една чистачка...както в тялото ни има стотици видове клетки, всяка генетично еднаква но с различна специализация, така и хората се специализират в различни дейности. Интерсното тук е свързано с времето. Времето моделира материята, необратимо.

Гълъби

Колкото и да са добри музикалните инструменти само човешкият глас има индивидуалност. Би могло да се каже , че когато хората свирят на даден инсртумент, те все пак му придават доза индивидуалност , да, но все пак гласът е ненадминат.
Днес един гълъб обикаляше около мен. До краката ми имаше разпиляни от тези, хм ...не знам как се казват ...ами, бисквити във формата на риби (чудя се кой ги измисля тези неща, или по-скоро как). Та, седя аз неподвижен за да видя дали ще се приближи...той започва да описва полукръгове около мен без да скъсява разстоянието, още не е уверен явно. Продължавам да не мърдам, казвам си, ще му дам малко време да свикне със ситуацията. Аз се стремя да изглеждам като пън, но сигурно гълъбът може да направи разликата. В един момент се заковава и ме поглежда, е не точно понеже очите му гледат настрани, но схващате ситуацията. Точно тук започва да става интересно...той става все по-смел, приближава се. Целият този увод беше просто за да се влезе в обстановката. Това което наистина искам да кажа е следното. Цялото поведение на гълъбът сякаш се подчинява на компютърна програма, така че не е правилно да се говори че е станал по-смел. Би било интересно да се допусне следното. Поведението му се ръководи от поредица от команди. В даденият случай се изисква също и известна доза моделиране или симулиране на ситуацията, т.е. преценяване на рисковете. Когато рискът е оправдан се включва друга програма от защитни механизми, нещо като шалтери които се изключват при всяка крачка към целта (храната). След като се приближава и отдръпва няколко пъти без реакция от моя страна, значи статистически шанса да не мръдна още един път е доста голям. Сега, разбира се, гълъбът не знае че си има работа с Homo sapiens от който всичко може да се очаква, но спрямо повечето видове подобно поведение би свършило работа.

Разплитайки дъгата

Complexity and Evolution

2

1 и1 правят 2 което от една страна е цяло на 2 части , но е съвсем ралично от тях . Не че 2 много го интересува, пък и разликата е субективна. Какво да кажем за 5, 6 , 7 , 8...и те трябва да са различни , пак изградени от еднакви части...Кой определя кое е малко и кое голямо? Какво означава нещо да е цяло, неделимо, има ли смисъл от такива понятия? А, ако ти подам молив...къде свършва той е започва ръката ми?

1

За да разбереш човека, трябва да погледнеш на него като на нещо чуждо, трудно като се има предвид , че той е единственото мерило което имаш.

Край

Мислех да съм изчерпателен когато започнах да пиша преди няколко месеца, но някак си не потръгна. Затова, въпреки че ми се спи, мисля да наваксам поне малко.

Проблемът е , че главата ми не го побира , а от устата на хората звучи така логично. Та въпросът опира до цената на времето с което разполагаме (продължителността на живота), и как го разпределяме. С годините времето някак губи от своята стойност, става неподатливо на манипулация. Та какво можеш да правиш с него на 70....хм, можеш да се опиташ да го изядеш?... не, винаги става обратното. Та, по-голямата част от живота преминава в подготовка за нещо което трябва да е истинско, естествено, неописуемо, неподражаемо щастие, ....и когато моментът дойде, не е нито неподражаем, нито естествен , още по-малко щастлив. А през това време леко си се поочукал, поизхабил, изгубил дъх....казваш си "само малко да си поема въздух и ще го настигна това пусто щастие, колко му е". Но то не чака, чезне някъде там на хоризонта. Колкото и да си наивен трябва все пак да признаеш, че всичко е напразно. През цялото време си вървял в погрешната посока, да не кажем направо бягайки от него. Но защо? Как така? Та нали бях на правия път, всички това ми казваха. Хм, странно, даже някак трагично излиза накрая. Все пак става така , че всичката тази инерция те прави на парцал и в един вълшебен миг ти се приисква да полегнеш за малко, да си починеш един вид...

път

И все пак, който успее да прекрачи, ще види че други са го изпреварили а трети чакат да дойде техния ред.

граници на мизерията

В България става все по-трудно да се живее. Нечувана мизерия се шири из нашите земи, някак като в приказка. Ако проблемът беше само икономически няма да е толкова страшно, но уви...у нас казанът отдавна е прелял и оттам излиза само помия. Става дума за новият тип българин който се роди от "прехода". Някакъв хибрид между изтока и запада, един страхотен мезез без посока , пуснал се по течението, предал завинаги всякаква инициатива и идентичност. Ах, вие трябва да се взрете в неговите очи, те са една истинска прелест. Ами, неговото изражение, какво да кажем тук...ако задържите погледа си малко по - дълго можете да доловите тази тъпа овча решителност която не признава логика и аргументи. Тези нови индивиди са доста изтънчени, те не заспиват преди да получат дозата си култура от националните телевизии, мдам , развива се нашенеца. Пък и да не забравяме , че такива неща като национален идеал са демоде у нас, всички погледи са отправени жадно на запад. Там е Мека, там е Вавилон, там е страната на чудесата, някак всички започват да се чувстват като чужденци в собствената си държава.

начало

Това ще е нещо като позьорска, псевдонаучна кофа за боклук. А иначе ...както пише в светите книги..."по делата ще ги познаете". Мисля да публикувам всеки ден, та да мога малко да упражния писмената реч. Днес съм на държавен изпит така че нямам много време да пиша , но очаквайте скоро умопомрачителни разкрития за същността живота и душевността на циганите.