Гълъби

Колкото и да са добри музикалните инструменти само човешкият глас има индивидуалност. Би могло да се каже , че когато хората свирят на даден инсртумент, те все пак му придават доза индивидуалност , да, но все пак гласът е ненадминат.
Днес един гълъб обикаляше около мен. До краката ми имаше разпиляни от тези, хм ...не знам как се казват ...ами, бисквити във формата на риби (чудя се кой ги измисля тези неща, или по-скоро как). Та, седя аз неподвижен за да видя дали ще се приближи...той започва да описва полукръгове около мен без да скъсява разстоянието, още не е уверен явно. Продължавам да не мърдам, казвам си, ще му дам малко време да свикне със ситуацията. Аз се стремя да изглеждам като пън, но сигурно гълъбът може да направи разликата. В един момент се заковава и ме поглежда, е не точно понеже очите му гледат настрани, но схващате ситуацията. Точно тук започва да става интересно...той става все по-смел, приближава се. Целият този увод беше просто за да се влезе в обстановката. Това което наистина искам да кажа е следното. Цялото поведение на гълъбът сякаш се подчинява на компютърна програма, така че не е правилно да се говори че е станал по-смел. Би било интересно да се допусне следното. Поведението му се ръководи от поредица от команди. В даденият случай се изисква също и известна доза моделиране или симулиране на ситуацията, т.е. преценяване на рисковете. Когато рискът е оправдан се включва друга програма от защитни механизми, нещо като шалтери които се изключват при всяка крачка към целта (храната). След като се приближава и отдръпва няколко пъти без реакция от моя страна, значи статистически шанса да не мръдна още един път е доста голям. Сега, разбира се, гълъбът не знае че си има работа с Homo sapiens от който всичко може да се очаква, но спрямо повечето видове подобно поведение би свършило работа.

Разплитайки дъгата

Complexity and Evolution

2

1 и1 правят 2 което от една страна е цяло на 2 части , но е съвсем ралично от тях . Не че 2 много го интересува, пък и разликата е субективна. Какво да кажем за 5, 6 , 7 , 8...и те трябва да са различни , пак изградени от еднакви части...Кой определя кое е малко и кое голямо? Какво означава нещо да е цяло, неделимо, има ли смисъл от такива понятия? А, ако ти подам молив...къде свършва той е започва ръката ми?

1

За да разбереш човека, трябва да погледнеш на него като на нещо чуждо, трудно като се има предвид , че той е единственото мерило което имаш.

Край

Мислех да съм изчерпателен когато започнах да пиша преди няколко месеца, но някак си не потръгна. Затова, въпреки че ми се спи, мисля да наваксам поне малко.

Проблемът е , че главата ми не го побира , а от устата на хората звучи така логично. Та въпросът опира до цената на времето с което разполагаме (продължителността на живота), и как го разпределяме. С годините времето някак губи от своята стойност, става неподатливо на манипулация. Та какво можеш да правиш с него на 70....хм, можеш да се опиташ да го изядеш?... не, винаги става обратното. Та, по-голямата част от живота преминава в подготовка за нещо което трябва да е истинско, естествено, неописуемо, неподражаемо щастие, ....и когато моментът дойде, не е нито неподражаем, нито естествен , още по-малко щастлив. А през това време леко си се поочукал, поизхабил, изгубил дъх....казваш си "само малко да си поема въздух и ще го настигна това пусто щастие, колко му е". Но то не чака, чезне някъде там на хоризонта. Колкото и да си наивен трябва все пак да признаеш, че всичко е напразно. През цялото време си вървял в погрешната посока, да не кажем направо бягайки от него. Но защо? Как така? Та нали бях на правия път, всички това ми казваха. Хм, странно, даже някак трагично излиза накрая. Все пак става така , че всичката тази инерция те прави на парцал и в един вълшебен миг ти се приисква да полегнеш за малко, да си починеш един вид...