съмнение

Хм, лъжи, повечето от нещата които ще чуете за себе си са лъжи. Критики също. Опасно е да се оглеждаш в очите на другите, даже самокритиката е начин на подражание. Ако пък си живееш сам без чужди индивиди наоколо които да ти служат като мерни единици, тогава ти би бил доста по-доволен от себе си. Така нещата ще се правят само по твоят начин, не защото е най-добрият а понеже друг няма.Но в днешният пренаселен свят просто има прекалено много модели за сравнение. Това налага непрекъснат стремеж към усъвършенстване, хипертрофирало чувство за изява и мегаломания, един самокатализиращ се процес.
....пита ли някой червейчето откъде е изпълзяло и какво е яло?

капки

Удължаването на живота е само привидно, разбира се то е факт когато се вземат предвид абсолютните стойности, но погледнато субективно от страна на идивида започва да изглежда повече от съмнително. Ние живеем два пъти по-дълго отколкото в миналото, но едва ли усещаме това допълнително време. Мозъкът има изявена пристрастност при измерване на времето. Колкото повече неща ни се случват толкова повече времето се разтяга, тук решаващо също е и какво ни се случва. Един съвременен човек откъснал се от средата и стимулите които са го създали, доста често страда от липса на силни емоции. Повечето хора не се страхуват за живота си всеки ден, а времето може да тече страшно бавно когато си сам през нощта в гората и чакаш с нетърпение утрото. Какво пък да кажем за разликата между това да гледаш филм някъде на топло, вместо да си навън под дъжда и с очакване да отправяш поглед към небето. Когато си мокър и ти е студено всяка секунда си тежи на мястото.

черно

Черните дрехи са нещо хубаво. Карат те да се чувстваш, че сякаш са те изрязали от тъканта на пространството и на твое място е останала дупка.

форми

Всички машини се строят на части които след това се сглобяват. Но как се "построяват" телата, ами ...те приличат на машините на хората, особено на тези машини които се движат, при тях има изразена полярност. Например, превозните средства имат ясно изразен преден и заден край, не случайно повечето хора асоциират фаровете с очи. Разликата е , че многоклетъчните тела се образуват само от една част, една клетка. Еквивалентът би бил , от една микроскопична метална частица при подаване на постоянно електичество и още метал(примерно), от само себе си да се получи BMW (пак примерно). Процесът на ембрионалното развитие удивлява със своята сложност. Как една клетка дава началото на милярди които имат характерна морфология, физиология и място в тялото. Как този спектакъл се координира, как така на сцената се появяват все нови и нови актьори всеки от които никога не забравя репликите си и никога не пропуска да застане на точното място в определен момент?Дали цялата информация за направата на едно тяло идва предимно от гените, или пък съществена роля играят и позициите на клетките една спрямо друга, т.е, тяхната пространствена ориентация. Със сигурност и двата процеса са важни, но каква е ролята на градиентите, и самоорганизацията на формите, дали те не отнемат малко от информационната тежест която се струпва върху ДНК.
Многоклетъчните животни използват едни и същи метаболитни пътища за набавяне на енергия, разликата е само в начина по-който си осигуряват храната от която извличат тази енергия. Всичките тези хоботи, езици, клюнове, зъби, копита, нокти, хранопроводи, стомаси(само някои от по- известните) са просто различни начини за доставяне и раздробяване на храната.Интересното е , че метаболитният път за доставяне на енергия се е запазил непроменен а само начините за набавяне на храна еволюират. Защо??? Защо растенията не се движат или нямат очи, не би ли им помогнало да търсят по-добри условия вместо да стоят сравнително пасивно?? И как точно се чувства едно дърво, при положение, че няма нервна система?Ами бактериите в нашите черва, каква е тяхната представа за света?

дефекти

Ах, пак за хората. Има някакъв стремеж да са различни, почти болезнено изглежда отстрани. Нашият вид е предразположен да се обособява, да образува малки групички, затворени общества. Явно евлюцията е вървяла към засилването на външните различия, индивидите от различличните поплулации не само не са се размножавали много помежду си но, може би, преднамерено са се изолирали. Значимите различия във външните характеристики са удобен начин да разпознаеш своите от чуждите на сравнително големи разстояния. Друг е въпросът защо е необходимо това обособяване. Може би по-развитият разум предразполага към съзнателен егоизъм и нетърпимост. И тук стигаме до дрехите...Сградите и дрехите са долу- горе сходни. Целта им е да предпазят тялото от неблагоприятните външни условия. Сградите са по-ефективни, но пък не особено подвижни, виж дрехите са друго нещо. Те имат особен ефект върху индивида. В един момент се превръщат в част от неговото тяло. Едно е да имаш вечно растяща коса(все пак прическите могат да се сменят сравнително рядко), друго е да си с различни дрехи всеки ден. Такива метаморфози са явно по вкуса на добрият, стар Homo. Между другото, хората изглеждат доста по-еднакви когато са голи, понеже когато е облечен всеки поне и малко се стреми да е различен. Постоянното носене на дрехи стимулира най-силно развитото сетиво у нас, зрението. Така облеченото състояние изглежда някак по-нормално отколкото голото тяло.
Интересно ми стана докато гледах една чистачка...както в тялото ни има стотици видове клетки, всяка генетично еднаква но с различна специализация, така и хората се специализират в различни дейности. Интерсното тук е свързано с времето. Времето моделира материята, необратимо.