Sea

След две седмици безсмислени разговори, тя изведнъж каза нещо интересно за себе си. Мисълта се отрони като скъсана огърлица и аз започнах веднага да събирам перлите от пода. Ставаше въпрос за чувство, което не и даваше покой от дълго време, нещо оставено без надзор, нещо което можеше да пробие дупка в душата ти с размер на сребърен долар. Тя говореше за емоциите си като за деца, непослушни, но лесно контролируеми в края на краищата. Едно от тях, обаче я плашеше страшно много. Тя се закле, че би удавила веднага малкия мръсник в някой кладенец, стига да имаше възможност. Би го накарала да се гърчи от болка, би натикала уродливата му главица под водата без да трепне. Затова прекара тези дни с мен, опитваше се да го намери, вече го знам. Повечето време обикаляхме празните плажове без почти да си проговорим. Когато подхващах разговор, обикновено се стараех да не засягам важни теми които биха я разтревожили...