And fade out again

Мислех си, за човек който носи в торбата си различни глави, и накрая решава да пробва със своята. Доста материал съм събрал - във всяко отношение:))

Времето в Дания  тече монотонно, но мисля че все пак  полезно за мен. Разбрах доста  за това "как стоят нещата". 

Майорка ...хм. Срещнах един българин там, странно се получи. Почувствах се от другата страна на барикадата. И осемте години живот на запад не са могли за заличат балканската му същност, поне не ме изненада с нищо. Беше  като в Интервю с Вампир..о, Арман най-накрая се срещнахме на това парче земя насред Средиземно море..:))

За датчаните.. странни са само до първата бира.

Прибирайки се пийнал от коледното събиране в 4 сутринта ...имаше кола пълна с хора които викаха нещо към мен, тогава лентата се скъса. 

Както казах, монотонно.

!!!

Колко време продължава цялата тази потресаваща гадост? Ти може и да си изплувал от океана но той е останал в теб.

Как филиите се намазват върху майонеза

Един милион години. Какво ли е да живееш толкова дълго, само ти, никой друг, иначе няма смисъл. Да можеш поне малко да усетиш големите промени, да откриеш и другите цикли освен смяната на сезоните. Всичко би трябвало да ти омръзне в едни момемент и точно тогава може да дойде интересното и новото, знам ли. Сигурно просто ще си теглиш куршума след 100 години знаейки какво те чака. Страшно е донякъде, в един момент се стига до извода , че няма достатъчно време в един живот за да обхване и една малка част от реалността. А на теб ти е интересно, не искаш играта да свършва, не че те е страх да умреш, просто ти е интересно, като на филм. Никак не е интересно да умреш, ама никак, един вид въплъщение на скуката.
Има нещо перверзно и вулгарно в този процес който ни създава и преди още да сме разбрали къде се намираме ни смила. Завесата се вдига леко , който видял нещо видял, който не, може да си го измисли, не че има разлика.