Movie review

You were a paleontologist once ..... an epic tale based on a true story.

He was a young paleontologist who studied the ecology of the Permian benthic communities, but fate moved in and changed his life forever. He was lured by the money of the big oil companies and abandoned his only love to become a geologist. Many years of success followed, many hurdles overcomed, but something wasn't right, something was calling him back to the same shores where he spent endless hours searching for fossils. Maybe someone can convice him to take up his hammer, and go into the field for one last time.

Coming soon...

Hoooly mackerel:))

Противно на повечето , аз мисля че тази отлюспена боя която наричаме ежедневие таи скрита красота, която веднъж разкрила своите прелести пред индивида може да го  обогати емоционално, също както и да го постави в доста особени ситуации.

Може би, преувеличавам но ...все пак. ..под леглото понякога се случват по-интересни неща отколкото върху него.

And fade out again

Мислех си, за човек който носи в торбата си различни глави, и накрая решава да пробва със своята. Доста материал съм събрал - във всяко отношение:))

Времето в Дания  тече монотонно, но мисля че все пак  полезно за мен. Разбрах доста  за това "как стоят нещата". 

Майорка ...хм. Срещнах един българин там, странно се получи. Почувствах се от другата страна на барикадата. И осемте години живот на запад не са могли за заличат балканската му същност, поне не ме изненада с нищо. Беше  като в Интервю с Вампир..о, Арман най-накрая се срещнахме на това парче земя насред Средиземно море..:))

За датчаните.. странни са само до първата бира.

Прибирайки се пийнал от коледното събиране в 4 сутринта ...имаше кола пълна с хора които викаха нещо към мен, тогава лентата се скъса. 

Както казах, монотонно.

!!!

Колко време продължава цялата тази потресаваща гадост? Ти може и да си изплувал от океана но той е останал в теб.

Как филиите се намазват върху майонеза

Един милион години. Какво ли е да живееш толкова дълго, само ти, никой друг, иначе няма смисъл. Да можеш поне малко да усетиш големите промени, да откриеш и другите цикли освен смяната на сезоните. Всичко би трябвало да ти омръзне в едни момемент и точно тогава може да дойде интересното и новото, знам ли. Сигурно просто ще си теглиш куршума след 100 години знаейки какво те чака. Страшно е донякъде, в един момент се стига до извода , че няма достатъчно време в един живот за да обхване и една малка част от реалността. А на теб ти е интересно, не искаш играта да свършва, не че те е страх да умреш, просто ти е интересно, като на филм. Никак не е интересно да умреш, ама никак, един вид въплъщение на скуката.
Има нещо перверзно и вулгарно в този процес който ни създава и преди още да сме разбрали къде се намираме ни смила. Завесата се вдига леко , който видял нещо видял, който не, може да си го измисли, не че има разлика.

съмнение

Хм, лъжи, повечето от нещата които ще чуете за себе си са лъжи. Критики също. Опасно е да се оглеждаш в очите на другите, даже самокритиката е начин на подражание. Ако пък си живееш сам без чужди индивиди наоколо които да ти служат като мерни единици, тогава ти би бил доста по-доволен от себе си. Така нещата ще се правят само по твоят начин, не защото е най-добрият а понеже друг няма.Но в днешният пренаселен свят просто има прекалено много модели за сравнение. Това налага непрекъснат стремеж към усъвършенстване, хипертрофирало чувство за изява и мегаломания, един самокатализиращ се процес.
....пита ли някой червейчето откъде е изпълзяло и какво е яло?

капки

Удължаването на живота е само привидно, разбира се то е факт когато се вземат предвид абсолютните стойности, но погледнато субективно от страна на идивида започва да изглежда повече от съмнително. Ние живеем два пъти по-дълго отколкото в миналото, но едва ли усещаме това допълнително време. Мозъкът има изявена пристрастност при измерване на времето. Колкото повече неща ни се случват толкова повече времето се разтяга, тук решаващо също е и какво ни се случва. Един съвременен човек откъснал се от средата и стимулите които са го създали, доста често страда от липса на силни емоции. Повечето хора не се страхуват за живота си всеки ден, а времето може да тече страшно бавно когато си сам през нощта в гората и чакаш с нетърпение утрото. Какво пък да кажем за разликата между това да гледаш филм някъде на топло, вместо да си навън под дъжда и с очакване да отправяш поглед към небето. Когато си мокър и ти е студено всяка секунда си тежи на мястото.